НЕКА ДА СПРЕМ!   Нека да спрем да се правим, че не забелязваме! Нека да се огледаме истински около нас! Къде живеем, що за страна, що за столица е това! Нека да спрем да се правим, че не забелязваме наркоманите. Да, точно тях. Те бродят с широко разтворени зеници из улиците, дебнат в храстите на кварталната градинка, инжектират се по стълбите на собствения ми блок, впръскват отровата не само във вените си, а и в нас, в нашето ежедневие. Вече не ми стига да си кажа “Нека да се самоубиват, какво ме интересува! Нали не го правя аз…”. Напротив – правя го, правя го и още как, като се правя, че не го забелязвам, че ги няма, че не съществуват… Съществуват, и още как! С надупчените си изкорубени ръце и крака, с невиждащите си погледи, с мерзостта на своето деяние – свое, но не съвсем!   Къде е нашето общество? Къде е общественото съзнание? Мъртво, спи, не го е грижа, нали не то се инжектира и умира! Нали не неговите майки се почернят без време. А всъщност чии са тези майки? Не са ли и те част от нашето общество? Кои са тези наркомани? Не са ли те нашите деца, братя, сестри, приятели и близки? Втрисам се, всеки път се втрисам, когато разкажа на някой мой познат за поредния наркоман, когото съм видяла, а той ми отвърне  “Не се меси в тези работи, ще те набият”. Ами да ме набият, но пак ще съм свършила нещо! Или другата реплика “Какво ще звъниш на полицията, те нищо няма да направят!” Дали ще направят или не аз не знам, но това, което мога да направя е да им се обадя, да крещя, неистово да викам за помощ, за да ми обърне някой внимание. Страшно ми става, ако трябва да се примеря. Тогава просто ще бъда мъртва, ще съм се инжектирала и аз и ще бъда едно зомби, отлетяло, безхаберно.   А другата страна на медала? Говоря за наркодилърите, мутрите и перачите на пари. Нека да спрем да се правим, че не забелязваме моловете, строежите за милиони евро и лъскавите коли, карани от грозни муцуни. Как се купуват тези коли, как се строи най-големия мол на Балканите? И другите молове – с честно изкарани ли пари? Със спестяванията от закуските ли? Ясно е, че не. Нека да питаме и да настояваме за отговор на тези въпроси! Нека не стоим безучастни, когато лъскавият мерцедес, БВМ или Ауди е спрял върху пешеходната пътека и грозната мутра от вътре те гледа нагло и от високо. Аз лично такива ги ритам по калниците, а те не очакват. Очакват да се свиваш и да ги гледаш със страхопочитание. Очакват да им завъртиш несъществуващата ти опашка. Кога ли някой ще ме застреля? Не е ме страх, нека! Пак ще е по-добре от това да си се примирил, да си подвил опашка, да не те е еня.   Еня ме е и още как! Че това е страната ни, бе хора! Събудете се! Ако всички креснем в един глас все някой може и да чуе, знам ли? Става въпрос за нашите деца, за онези малко деца, които останаха в България! Докога ще търпим всичко това, докога ще се примиряваме и ще мълчим! Искам страната ми да е нормална. Искам, когато се прибирам в родния си блок да не заварвам изгорели капачки, кръв и спринцовки. Просто вече ми писна! Защо няма разяснителни кампании по училищата, телевизията, медиите и кварталите за вредата от наркотиците, за това, че инжектираш ли се веднъж, връщане назад почти няма. Влизаш в кръговрата на дебелите вратове. Ставаш пушечно месо. Ето точно това ми е писнало да бъда – пушечно месо. Материал. Че аз съм Човек, и то с главна буква! Аз не съм само една отделителна и храносмилателна система! Аз имам въжделения, мечти, надежди. Може би дори и говежди, но все пак са надежди. А вие, мутри с мутри такива, убийци с убийци, как не се задавихте с мръсните, искарани чрез смъртта на наркоманите кървави пари!? Да ви приседнат дано! Бял ден да не видите и вие и вашето поколение! Защото се връща, всичко на този свят се връща и то по най-жесток и неочакван начин!   Хора, който и да, somebody, който чете това послание, опълчете се! Разкрещете се, обадете се на полицията! Ако трябва и през пет минути им звънете, но само не се примирявайте. Само не вдигайте рамене и не ми обяснявайте да внимавам и че ще ме набият. Да ме набият! Не ме е страх! Все още ще бъда жива!
   Автономка Шестакова 25 юни 2009г.

мнение ти не си виждала никога наркоман!

tochno predi 2 chasa dvama nadrusani izbiagaha ot vhoda, taka che ni obiasniavai che ne sum vijdala, a na teb ti plashtat da pishesh tova

някой май страда от параноя

трябва да следим децата си,по добре да се грижим за тях.Снещо не сме успели да ги привлечем за наши приятели,или все сме се налагали,забранявяли.СТОЯЛИ СА ПРЕКАЛЕНО МНОГО НА УЛИЦАТА,ТАМ СА НАМЕРИЛИ ''ГРИЖАТА'',КОЯТО ИМ Е ЛИПСВАЛА.

сигурно, няма как да не страдаш, ако живееш като скот...трудно е да останеш нормален или с непокътнати възможности...

да, обичзадецата е прав или права, трябва да бдим

Трол, тролка - не сте интересни вече, боклуци!

Обичаше да я гледа. Да плъзга погледа си по извивките на тялото й и да си представя как ръцете му правят същото. На моменти я изпиваше, жаден да се потопи в нея и да остане там завинаги. А тя го наблюдаваше със замечтаните си очи, в които се отразяваха всички, почти незабележими елементи на пейзажа. Сякаш цялата Вселена се бе побрала в ирисите й, разширявайки се непрекъснато с нови, все по-сияйни галактики. А той бродеше из тях, за да я намери или преоткрие… И не можеше да разбере как вълшебството, извиращо от душата й, го завладяваше. Но му харесваше да се чувства звезден принц в нейния неразгадаем свят

има много откачени в тези блогове - визирам "анонимен" с "ти ква си ма смръдло" и "обичаше да я гледа"

тенкю кандисейс, настървение ни трябва, защото иначе просто сме мъртви. очаквайте утре за приятелството между най-богата и най-неизвестна българска мутра - Петър Димитров/името не говори никому нищо, знам/ и любезния ни министър председател Станишев